Той беше побелял като платно: той беше г-н Хр. Ковачев, приятел на Левски, и сега виждаше, че Дякона е изгубен.
На следващия ден ми беше поотпуснало и поработихме пак с бай Данчо, но към обяд приключихме, че трябваше да чакаме бетона да стяга. Ели също нямаше много работа и понеже предния ден си говорехме, че тя често язди, а аз също що-годе мога, тя ме покани:
Действието в нея се развива в наши дни, на брега на Дунава, който по думите на писателя продължава старателно да отмерва човешките времена.
Ей тук вече, явно я докоснах с нещо, дето казах, защото клекна до мен погледна ме и ми каза:
Благолажа му обяснява, че приказките и песните пренасят човек в един по-красив свят. Другите селяни започват да закачат Лазо за млада му жена. Запяват песен за невярната невеста, което го натъжава. На сутринта мъжете откриват, че Лазо си е тръгнал.
Решавам, че ще се правя на мъж – отивам отзад, да повдигна задницата и да я завъртя, но то си тежи – на няколко подхвърляния успях, ??????? ?? ???? но така си сецнах гърба, че ми причерня. Дойде Ели и ми каза:
След това ще бъдете извозени до железопътната гара, където ще се качите на влак Сиан-Пекин.
- Вчера направо ме излекува, като си сложи ръката на гърба ми, дали да не пробваме и сега?
Ако никога не сте плакали, очите ви не могат да са красиви.
И видът на тоя предпазлив другар ставаше още по-тайнствен.
Авторът добронамерено и хумористично ни открива, че те не са безгрешни и също се борят с изкушенията.
Със сухоежбината, която си носехме, ние направихме лека и бърза закуска, която наслаждахме с разговори, вшутявки и смехове.
Историята е свързана с "Човекът в калъф" чрез разказвача и общата тема за силната егоцентричност – тя е важен дискурс за природата на човешкото щастие.
Ковачев пред вратата на Илчовото кафене изглеждаше смутен тия жертви на турската дивотия.